В средновекоивето с името Загория (Zagora) са наричали земите “отвъд планините”, за(д)горие, тогава сме използвали думата гора, когато сме казвали планина. Областта, която се намирала между източните склонове на Хемус (днешна Стара планина) и днешния Бургаски залив е носела името Загорие и често е била разменна монета между византийските императори и българските владетели. Тази област за византиската държава е била зад планинския масив, който сега наричаме Странджа и Сакар планина и затова носи това име. Известни са и други места на Балканите с това име, като понятието е било същото.
Превземането на Боруй от Лала Шахин.
През 1364 г. османският пълководец напада града в мъгливо време и го превзема без бой. Града, който вече се нарича Ески Загра, Захара, Заара. В турските документи той е вписан като Загра и Ески Хисар, като произлизащо от Загора - име, с което понякога чужденците назовават България. Споменава се „Загорското поле” близо до Пловдив от византийския писател Халкокондилас.
В книгата „Болгарския грамоты” от 1845 г., издадена в Одеса в полза на Габровското училище, Васил Априлов дава кратка, но интересна информация за Стара Загора. Съпоставяйки състоянието на българските училища в различните селища, Априлов пише, че жителите на Ески-Захра най-после обръщат внимание на образованието и с усърдие преподават на български.
Важна е бележката под линия, в която са изброени някои от имената на града:
“Ески-Захра, или Ески-Загора. Железник - Сидерополис - Старое Загорье, для отличие отъ Новаго - называется и Мелтою”. Според Априлов, за да го различат от новото загорие, жителите му го наричали Мелта.
По-нататък Васил Априлов пише:
“Мелта лежи в прекрасна живописна долина, при изобилие от прозрачни води и прекрасни градини, с благотворен и здравословен климат. Селата около града имат богати лозя и градини, и поля с различни култури. Мелта произвежда най-добрата пшеница в Турция, известна под името „Загария”. В самия град се виждат останки от древни крепости, а на 10 версти се намират топли бани с чиста и прозрачна минерална вода, съдържаща желязо и от тук градът се нарича Железник.
В своята книга от 1835 г. ”Краткое политическое землеописание” Милош Обренович описва българските земи и градове и на 13 страница е поместил кратко описание и на Стара Загора.
Няма коментари:
Публикуване на коментар