вторник, 21 февруари 2017 г.

Фотохроника на Пловдив от епохата на черно-белите фотографии!

Здравейте, пловдивчани
и поздрав на всички,
които са имали късмета
да попаднат на моя блог.

В следващите вече 200 албума съм се опитал да пресъздам атмосферата на едно отдавна преминало време, когато Пловдив е бил столицата на България. Всякаква, а не само на "културата", както сега сме свикнали да ни казват.
Голяма част от албумите са със снимки от цяла България, защото започнах с Пловдив, но докато търся, се появяваха и много интересни снимки от други места.
Наложи се дори да преименувам блога си.
Събраните тук снимки са предимно от периода след Освобождението до годините на така и не развилия се социализъм. Този период е времето, което не познавам и затова ми е интересен. В тази публикация тук съм събрал колекция от по-интересните, а някои от тях уникални снимки през годините, с които да разпаля любопитството ви.
Ако разлистите  ЯНУАРИ от полето РЕТРО АЛБУМИ по-долу вляво, ще можете да видите и останалите снимки, разпределени за удобство в отделни колекции. Тъй като колекциите са изключително от снимки, за да ги разгледате по-добре, може спокойно да ги разлиствате с клавишите със стрелки от клавиатурата на Вашия компютър. Това става най-лесно, като кликнете на избрана снимка, и в отворилата се галерия, натискате клавиша за надясно или наляво. Така снимките ще се показват една след друга в реален размер.
Чувствайте се напълно свободни да копирате или сваляте всяка една от тях по Ваше желание. Бих се радвал, ако те ви развълнуват или навеят спомени. Най-долу, под всеки албум, имате възможност да коментирате, задавайки въпроси, споделяйки чувства или ако решите да разкажете ваш спомен, да обясните някоя снимка.
Началото на тази моя събирателска страст бе преди 7 години, когато събрах първите си снимки от Фейсбук страницата "Ретро Пловдивъ". Благодарение на неуморния и неспокоен дух на създателя ѝ днес имам щастието да предоставя на всички пловдивчани по света своите находки напълно безвъзмездно и щедро. Чрез тях можем да се потопим в атмосферата на любимия ни град. Както и да усетим духа на онази България - изгубената.
Пловдивчани можем да усетим патоса на Съединението, артистичния дух на пловдивската аристокрация, да видим колко много се е развил и разрастнал града ни за повече от век.

Пожелавам на всички късметлии приятно гледане!


След Освобождението са ходили с каруци до Държавна болница,
която тогава наричали Руската болница.
Взимали са храна за обяд и свиждането е било по цял ден.




Вляво се виждат магазините,
на мястото на които сега стои надпис TOGETHER 2019.

По едно време са планирали да докарат гарата на мястото на пожарната зад Сахат тепе.
Барон Хирш отказал, защото му се оскъпявало,
та сега имаме късмета да дишаме белите дробове на две тепета,
доколкото позволява оживения трафик, де.








Веднъж огромната камбана се откъснала и за късмет,
паднала, когато долу нямало хора.
Първото българско стопанско-промишлено
изложение през 1892 г., поставило началото
на новата Градска градина
на името на цар Симеон Велики.
По-рано на това място са се 
простирали турски гробища.



Ресторант "Батемберг", станал по-късно сладкарница "Пчела"
Тези дървета не са сегашните по булевард "Руски",
залесявано е поне два пъти, да не са и три.
Девическата гимназия с най-чистия въздух в Пловдив.




Ресторант "Голям Бунарджик" с най-чистия въздух в Пловдив.











Посрещането на Юрий Гагарин в Пловдив през 1961 г.

Снимка пред малкия фонтан в езерото,
до което е сега небезизвестната скулптура на мечката.
Първите махали на Кър-шияка












Поглед към Сточна гара и пътя за Асеновград.

Старият пешеходен мост през Марица.
Стадион Ботев и парк Лаута



Тази снимка е уникална!
Единствената известна на мен снимка,
правена от височината на Марково тепе.
Напред е махалата Гюл бахча.
Стадион Пловдив

Неподреденият още Античен театър над тунела.






Пострадалите без дом от земетресението през 1928 г.


Улица "Станционна" тръгваща от станция Пловдив,
позната сега като ул. Иван Вазов









Новопостороеният мост за Панаира с дървения пешеходен до него.


Красивата аристократична сграда на аптека Марица.
Съборена.



Колелото пред Централна гара





Парад на участниците във Втория юнашки събор през 1902 г.
Станция Пловдив










Поглед откъм Ловен парк към западната страна на Бунарджика.
Кръстовището пред Търговската гимназия.
























Дългият път до станция Пловдив, далеч, далеч извън града.
Сега на мястото на тази прашна пътека е улица Иван Вазов.



Махалата Гюл бахча със водосбора, където сега са пеещите фонтани.
Прашната улица Станционна
В Търговската гимназия са се провеждали първите пловдивски панаири.
Турските гробища по източната страна на Бунарджика.




Заравняват терена за Първото българско изложение през 1892 г.
Сега на това място е площад Централен.
На слизане от Стария град. Отдолу дреме Античния театър.
Втори Юнашки събор през 1902 г.
Отзад е Марково тепе - непокътнато още.


Преди беше чисто и подредено място за срещи и натискания.


Поглед към мястото на Сточна гара днес.
















Първите сгради на Държавна болница.

Имарет джамия - една от най-старите сгради на Пловдив. 
Може би и най-старата.
Планът на джамията е във формата на православен кръст.
Това не е необичайно за годините, когато е построена.






Бетонният мост като насип.

Остатъкът от едно малко известно тепе на Пловдив.
Сега от него е останал само "камъка" пред Чифте баня.




Разрушават баня Цар Симеон.


























































































































1 коментар:

  1. Благодаря за прекрасната клекция.
    Разгледах ги с интерес и даже нотка носталгия.

    ОтговорИзтриване